ГОСТ
В гоблена царува добра тишина,
огън в камината, дом, светлина.
Силно фенерът пръска лъчи
над бялата хижа, под жълти звезди.
И нечии дири, дълго вървели,
на прага ни спират от път уморени.
Незнайната сянка на вратника хлопа,
горда осанка в зима дълбока.
Да отворим и стоплим пътникът един,
днес ни е гостенин Божият Син.
Весела Коледа на всички, с пожелание да отворим и приемем Бог в сърцата си. :)
© Албена Стефанова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
