Гостенка
На масата сме. Ти и аз. И тя.
От месеци ни следва упорито.
Подмолно, без покана и цветя,
в сърцата ни прониква и не пита.
Как не разбра, че никой не я чака -
такава сива, тъжно постоянна...
Не се усмихва, нито пък проплаква -
пришита като кръпка върху рана.
Унило гледа. Стара е... И глупава.
Не може даже разговор да почне.
Представя се. Наричали я Скука.
В тълпата някой подло ни посочил.
Открила ни - две сенки уморени...
Напълнили сме празната ù чаша
със двойна доза студ и отегчение.
И седнала на масата ни прашна.
Така самодоволна и надута...
Не искам между нас да се намести.
Приканвам на дуел госпòжа Скука.
Да я отпратя няма да е лесно.
Ще я пронижа с копие от нежност.
Тогава няма шанс да оцелее.
Но щом сме в плен на ловката ù мрежа,
ще можем ли да продължим без нея?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
