23.03.2023 г., 10:39

Гостенка

468 0 1

                                           Гостенка 

 

 

 

Тази нощ дошла е гостенка Пролетта,

а колко дълго аз те желаех, теб чаках.

Със слънчев лъч ме събуди сутринта,

отиде си студената зима, аз те дочаках.

 

Тя е красива посестрима на Любовта,

те дойдоха усмихнати хванати за ръка.

Прогониха сега от мен Тъга и Самота,

сгряха с усмивка моята изстрадала душа.

 

Ще я видиш в цветовете на дърветата,

в цветята цъфнали от майката земя,

в зелената трева израсла под снега,

в усмивките на хората, на малките деца!

 

Тя довела е със себе си и Любовта,

ще я видиш в двете грейнали лица,

в две ръце вплетени сякаш в една,

в две усмивки на мъж и красива жена.

 

Дойде като гостенка но моля те остани,

зная ще дойдат после бури и сиви мъгли.

Искам много ти да останеш при мен, но уви,

сега ми се усмихвай и Любовта ми остави!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...