27.01.2009 г., 15:56

Гостенка на Мъдростта

910 0 1

         Гостенка на Мъдростта

Сънувах, че съм гостенка на Мъдростта.

Попаднах при нея внезапно,

а тя ме посрещна така,

сяках бях дълго очаквана.

Седеше пред мен старица побеляла,

усмихната, но тайнствена и стара...

Не бе се уморила да посреща и изпраща

загубили се  пътници в нощта...

Нагости ме. Говори ми за живота и смъртта.

Накрая тръгнах си, а Мъдростта изпрати ме

и в шепите ми сложи три мънички вързопа.

        "В едното има хляб и мед,

        във второто - сол, а в третото - надежда.

        Но третото недей отваря!

        По пътя земен подкрепи се, но помни,

        че животът не е само сладък.

       Чувала ли си за солта на живота?

       Но едното без другото не може!

       А надеждата не я изпускай от вързопа!

       Тя ще ти бъде спътница в живота!

       Когато остарееш и косите ти побелеят като пепел,

       тогава отвори третия вързоп!"

Събудих се! Земна, човешка, но сякаш по-мъдра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сашка Нешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...