Гостенка на Мъдростта

Сънувах, че съм гостенка на Мъдростта.

Попаднах при нея внезапно,

а тя ме посрещна така,

сяках бях дълго очаквана.

Седеше пред мен старица побеляла,

усмихната, но тайнствена и стара...

Не бе се уморила да посреща и изпраща

загубили се  пътници в нощта...

Нагости ме. Говори ми за живота и смъртта.

Накрая тръгнах си, а Мъдростта изпрати ме

и в шепите ми сложи три мънички вързопа.

        "В едното има хляб и мед,

        във второто - сол, а в третото - надежда.

        Но третото недей отваря!

        По пътя земен подкрепи се, но помни,

        че животът не е само сладък.

       Чувала ли си за солта на живота?

       Но едното без другото не може!

       А надеждата не я изпускай от вързопа!

       Тя ще ти бъде спътница в живота!

       Когато остарееш и косите ти побелеят като пепел,

       тогава отвори третия вързоп!"

Събудих се! Земна, човешка, но сякаш по-мъдра!