Jan 27, 2009, 3:56 PM

Гостенка на Мъдростта

  Poetry » Other
913 0 1

         Гостенка на Мъдростта

Сънувах, че съм гостенка на Мъдростта.

Попаднах при нея внезапно,

а тя ме посрещна така,

сяках бях дълго очаквана.

Седеше пред мен старица побеляла,

усмихната, но тайнствена и стара...

Не бе се уморила да посреща и изпраща

загубили се  пътници в нощта...

Нагости ме. Говори ми за живота и смъртта.

Накрая тръгнах си, а Мъдростта изпрати ме

и в шепите ми сложи три мънички вързопа.

        "В едното има хляб и мед,

        във второто - сол, а в третото - надежда.

        Но третото недей отваря!

        По пътя земен подкрепи се, но помни,

        че животът не е само сладък.

       Чувала ли си за солта на живота?

       Но едното без другото не може!

       А надеждата не я изпускай от вързопа!

       Тя ще ти бъде спътница в живота!

       Когато остарееш и косите ти побелеят като пепел,

       тогава отвори третия вързоп!"

Събудих се! Земна, човешка, но сякаш по-мъдра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сашка Нешева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...