27 ene 2009, 15:56

Гостенка на Мъдростта

  Poesía » Otra
915 0 1

         Гостенка на Мъдростта

Сънувах, че съм гостенка на Мъдростта.

Попаднах при нея внезапно,

а тя ме посрещна така,

сяках бях дълго очаквана.

Седеше пред мен старица побеляла,

усмихната, но тайнствена и стара...

Не бе се уморила да посреща и изпраща

загубили се  пътници в нощта...

Нагости ме. Говори ми за живота и смъртта.

Накрая тръгнах си, а Мъдростта изпрати ме

и в шепите ми сложи три мънички вързопа.

        "В едното има хляб и мед,

        във второто - сол, а в третото - надежда.

        Но третото недей отваря!

        По пътя земен подкрепи се, но помни,

        че животът не е само сладък.

       Чувала ли си за солта на живота?

       Но едното без другото не може!

       А надеждата не я изпускай от вързопа!

       Тя ще ти бъде спътница в живота!

       Когато остарееш и косите ти побелеят като пепел,

       тогава отвори третия вързоп!"

Събудих се! Земна, човешка, но сякаш по-мъдра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сашка Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...