Pustinnocvete (Стами)
20 1038
8.03.2007 г., 0:31 ч.

Гостуват ми сезоните 

  Поезия
924 0 5
Пробудих се от песните на чучулигите.
Прозорецът отворих и вдишах свежия аромат на пролетта.
Капчукът под стяхата весело звънеше
и се стичаше като невинни момини сълзи.
         Каква запленяваща красота и зеленина
         се зараждаше навън...
         Напъпили дървета и цъфнали лалета.
Отпивам аз на малки глътки от кафето,
погледът ми се спира на  снимките от морето.
А от там ми се усмихва лятото,
приветливо и дяволито.
         И спомени копнежни започват да изплуват  в мен.
         Заслушвам се в шепота на морска раковина...
         Чувам смях, вълни бушуват... а сърцето...
Нещо ми прекъсна мисълта,
някой хлопа на външната врата.
Каква приятна изненада,
дошла ми е на гости есента.
         Облечена в най-шарената си премяна
         в преливаши златисти цветове.
         Дар ми носи, кошница със сочни плодове.
Аз любезно я каня на следобедно кафе.
Визитата и някак неусетно за мене мина.
И подгони тя със своите ветрове,
окапалите листа и цветове.
         Вечерта бавно започна да разтила
         своята завеса тъмна...
         Каква ли изненада ми готви тя?
Чувам странен шум в комина
и изведнъж от моята камина,
се показва, неочаквано за мене, зимата.
Решила приказка за лека нощ да ми разкаже.
         Унасям се в разказа вълшебен.
         Препускат там рицари в доспехи.
         И доброто винаги побеждава злото.
Усещам нейното снежно дихание,
клепачите ми започват да трептят.
Поглеждам за миг през прозореца...
капчукът вън се бе превърнал в ледено мълчание.

© Стами Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??