Гостуват ми сезоните
Пробудих се от песните на чучулигите.
Прозорецът отворих и вдишах свежия аромат на пролетта.
Капчукът под стяхата весело звънеше
и се стичаше като невинни момини сълзи.
Каква запленяваща красота и зеленина
се зараждаше навън...
Напъпили дървета и цъфнали лалета.
Отпивам аз на малки глътки от кафето,
погледът ми се спира на снимките от морето.
А от там ми се усмихва лятото,
приветливо и дяволито.
И спомени копнежни започват да изплуват в мен.
Заслушвам се в шепота на морска раковина...
Чувам смях, вълни бушуват... а сърцето...
Нещо ми прекъсна мисълта,
някой хлопа на външната врата.
Каква приятна изненада,
дошла ми е на гости есента.
Облечена в най-шарената си премяна
в преливаши златисти цветове.
Дар ми носи, кошница със сочни плодове.
Аз любезно я каня на следобедно кафе.
Визитата и някак неусетно за мене мина.
И подгони тя със своите ветрове,
окапалите листа и цветове.
Вечерта бавно започна да разтила
своята завеса тъмна...
Каква ли изненада ми готви тя?
Чувам странен шум в комина
и изведнъж от моята камина,
се показва, неочаквано за мене, зимата.
Решила приказка за лека нощ да ми разкаже.
Унасям се в разказа вълшебен.
Препускат там рицари в доспехи.
И доброто винаги побеждава злото.
Усещам нейното снежно дихание,
клепачите ми започват да трептят.
Поглеждам за миг през прозореца...
капчукът вън се бе превърнал в ледено мълчание.
Прозорецът отворих и вдишах свежия аромат на пролетта.
Капчукът под стяхата весело звънеше
и се стичаше като невинни момини сълзи.
Каква запленяваща красота и зеленина
се зараждаше навън...
Напъпили дървета и цъфнали лалета.
Отпивам аз на малки глътки от кафето,
погледът ми се спира на снимките от морето.
А от там ми се усмихва лятото,
приветливо и дяволито.
И спомени копнежни започват да изплуват в мен.
Заслушвам се в шепота на морска раковина...
Чувам смях, вълни бушуват... а сърцето...
Нещо ми прекъсна мисълта,
някой хлопа на външната врата.
Каква приятна изненада,
дошла ми е на гости есента.
Облечена в най-шарената си премяна
в преливаши златисти цветове.
Дар ми носи, кошница със сочни плодове.
Аз любезно я каня на следобедно кафе.
Визитата и някак неусетно за мене мина.
И подгони тя със своите ветрове,
окапалите листа и цветове.
Вечерта бавно започна да разтила
своята завеса тъмна...
Каква ли изненада ми готви тя?
Чувам странен шум в комина
и изведнъж от моята камина,
се показва, неочаквано за мене, зимата.
Решила приказка за лека нощ да ми разкаже.
Унасям се в разказа вълшебен.
Препускат там рицари в доспехи.
И доброто винаги побеждава злото.
Усещам нейното снежно дихание,
клепачите ми започват да трептят.
Поглеждам за миг през прозореца...
капчукът вън се бе превърнал в ледено мълчание.
© Стами All rights reserved.
