Копнея. Пак. За нещо непознато.
То няма име, но си го усещам...
Изпълва ме с ухание приятно.
И чудно – цялата съм трепет...
Излъчвам светлина. И тя е топла.
Където писано е – да пристигне!
Пърхането на сърцето кротвам...
Любов в червено зарево намигва.
Златоткана мисъл тайничко вещае,
че ще извезя с формата на гълъб
прибоя на напиращите чувства...
Готов ли си да ме откриеш, скъпи? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация