Искаш ли да те обичам
от тук до края
и обратно,
до дъното на питието
от всяко вчера
и безплатно.
Да те сънувам -
пълнолунно,
и да ти подарявам изгревите,
да бъдем дъжд
и неразумно да
се протягаме в тревите.
И много,
много да те искам,
че чак Вселената всемощна
да се почувства
много слаба
пред обичта ни
светлонощна.
Готов ли си да те обичам?
С математическа безкрайност
и плюс, и минус
да е равно,
на най-любовната
случайност.
Готова съм да те обичам!
© Пламена Троева Всички права запазени