ГОТВАРСКО
Ти навлезе ненадейно
В моя прозаичен свят,
Подкова си ме идейно
И ме сготви за обяд.
Знам, добра си домакинка –
Правиш леща, боб и грах,
А на скарата сланинка
пържиш вкусно, със замах.
Краставички и домати,
После супа, крем, яйце –
Колко е добре жена ти
Да ти сготви от сърце!
Туй е вярно, ала мен ти
Си оставила неврял
И намират се моменти
Да ме виждаш черно-бял.
Затова рецепта чудна
Иска ми се да ти дам,
Тя изобщо не е трудна,
Но не е, не е за сам.
Слагаш в чашата венчална
Рой звезди и топлинка,
Малко водка минерална
(за да бъде по-така).
Подсладяваш я със усмивка,
Две сълзи за чер пипер;
Светъл поглед за покривка,
Добрина за бакпулвер.
После смело ù доливаш
Вдъхновение, мечти,
От сърце ми се засмиваш
(не е чушка да люти!).
Аз ще си поискам още,
А пък ти ми задели –
Да не може вятър мощен
Теб и мен да раздели!
20.08.87
© Динко Всички права запазени