1.02.2018 г., 15:30

Говори

502 0 0

Говори, недей мълча,
недей съзнание затихва,
недей уста се слепва,
недей ръка се спира.

 

Недей се крий
зад стъклени прозорци,
недей се крий
зад каменно лице.

 

Недей,
със поглед празен,
недей,
с сърце студено,

 

душа бодлива,
недей мълча.
Недей измъчва, вечна,
тленното ми тяло,

 

недей убива личността,
защото Аз,
макар и дреха,
живея в реалността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмил Маринов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...