Feb 1, 2018, 3:30 PM

Говори

504 0 0

Говори, недей мълча,
недей съзнание затихва,
недей уста се слепва,
недей ръка се спира.

 

Недей се крий
зад стъклени прозорци,
недей се крий
зад каменно лице.

 

Недей,
със поглед празен,
недей,
с сърце студено,

 

душа бодлива,
недей мълча.
Недей измъчва, вечна,
тленното ми тяло,

 

недей убива личността,
защото Аз,
макар и дреха,
живея в реалността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмил Маринов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...