Говорих си със стената (монолог)

20.09.2008 г., 7:59 ч.

Поезия » Друга

646 0 2

Покажи ми малкия свят, който в шепи държиш,

и кажи ми хилядите тайни, които премисляш преди да заспиш...

Подари ми всяка сълза, която си изплакала,

погубена, изплашена, просто недочакала.

А сутрин в огледалото себе си ли виждаш,

или някоя непозната от тъмните улици, по които скиташ?

Кажи ми колко често за глупости си мислиш,

а това, което трябва никога не виждаш...

Скрила се от страшното, крещяла без звук,

колко пъти си искала мислено да си при друг?

А душата на части - изпочупена,

моли се още веднъж да бъде подкупена...

И въздухът с всеки дух свършва,

ако не хората, защо поне времето не се завръща?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.