Говорих си със стената (монолог)
Покажи ми малкия свят, който в шепи държиш,
и кажи ми хилядите тайни, които премисляш преди да заспиш...
Подари ми всяка сълза, която си изплакала,
погубена, изплашена, просто недочакала.
А сутрин в огледалото себе си ли виждаш,
или някоя непозната от тъмните улици, по които скиташ?
Кажи ми колко често за глупости си мислиш,
а това, което трябва никога не виждаш...
Скрила се от страшното, крещяла без звук,
колко пъти си искала мислено да си при друг?
А душата на части - изпочупена,
моли се още веднъж да бъде подкупена...
И въздухът с всеки дух свършва,
ако не хората, защо поне времето не се завръща?!
© ДиаНа Щерева All rights reserved.
поздравявам те!