Говорим в поезия
Аз и ти точки не използваме,
не използваме и запетаи,
ние сме поеми с дихание,
разцъфваме малко след май.
Закъсняваме редовно за влака ни,
заради инстинктите задоволени,
изпълнените жажди, недочакани,
един в друг впили сме се уморени.
Това сме ние, говорим в поезия,
писмата ни - пишем ги грозно,
живеем в някаква наша илюзия,
живота ни - бием го венозно.
Такива сме, болка не усещаме,
но обичаме се до безкрая,
телата си често приклещваме,
силно... докато се замаем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
