Говорим в поезия
Аз и ти точки не използваме,
не използваме и запетаи,
ние сме поеми с дихание,
разцъфваме малко след май.
Закъсняваме редовно за влака ни,
заради инстинктите задоволени,
изпълнените жажди, недочакани,
един в друг впили сме се уморени.
Това сме ние, говорим в поезия,
писмата ни - пишем ги грозно,
живеем в някаква наша илюзия,
живота ни - бием го венозно.
Такива сме, болка не усещаме,
но обичаме се до безкрая,
телата си често приклещваме,
силно... докато се замаем.
© Ал All rights reserved.
