5.07.2006 г., 23:12 ч.
Говориш вече със съмнение
Говориш вече със съмнение
и то е точната ни мяра
на общото ни притеснение,
в което разцъфтява вяра,
макар че твоята сълза горчива
припламва често в окото
и път в сърцето ми извива,
когато в мене гледа то - горкото!
А там, в таз искра
съзирам, че е влюбено сърцето
и има то съдба добра,
но как да разбере това, което
го мъчи и дори си плаче
и мисли, че е клето
в съдба на молещо сираче,
оплакващо в себе си детето.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравей, Джейни!
В случая, съмнението се разглежда като успех за героинята, като просветление от пълната негативност. Приемам разсъждението ти.
Поздрав! -
Здравей, Гергана!
Коментарът ти ми дава основания на увереност, че бихме могли този текст да го изкоментираме много успешно.
Поздрав! -
Емоцията вечно те залива,
защото в тебе носиш доброта
сърцето ти не иска да избира
тъгата да погуби младостта. -
Съмненито е наистина враг на доверието.
Допуснато веднъж се забива като кърлеж.
Поздравления Мо за стиха! -
Поздрав, Мо!
Силен емоционален заряд носи стихът!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
емоцията ми блика в красота,
с която пък сърцето ми се моли
да следвам пътя свят - на доброта!