Говориш вече със съмнение
Говориш вече със съмнение
и то е точната ни мяра
на общото ни притеснение,
в което разцъфтява вяра,
макар че твоята сълза горчива
припламва често в окото
и път в сърцето ми извива,
когато в мене гледа то - горкото!
А там, в таз искра
съзирам, че е влюбено сърцето
и има то съдба добра,
но как да разбере това, което
го мъчи и дори си плаче
и мисли, че е клето
в съдба на молещо сираче,
оплакващо в себе си детето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
