Говориш вече със съмнение
и то е точната ни мяра
на общото ни притеснение,
в което разцъфтява вяра,
макар че твоята сълза горчива
припламва често в окото
и път в сърцето ми извива,
когато в мене гледа то - горкото!
А там, в таз искра
съзирам, че е влюбено сърцето
и има то съдба добра,
но как да разбере това, което
го мъчи и дори си плаче
и мисли, че е клето
в съдба на молещо сираче,
оплакващо в себе си детето.
© Валери Рибаров All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
