Говориш вече със съмнение
и то е точната ни мяра
на общото ни притеснение,
в което разцъфтява вяра,
макар че твоята сълза горчива
припламва често в окото
и път в сърцето ми извива,
когато в мене гледа то - горкото!
А там, в таз искра
съзирам, че е влюбено сърцето
и има то съдба добра,
но как да разбере това, което
го мъчи и дори си плаче
и мисли, че е клето
в съдба на молещо сираче,
оплакващо в себе си детето.
© Валери Рибаров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
