Градчето, във което аз живея
ГРАДЧЕТО, ВЪВ КОЕТО АЗ ЖИВЕЯ
Жените вече тръгнаха с ботуши.
Морето почна черги да тъче.
И тук-таме коминче взе да пуши
в мъглата над заспалото градче.
Отидоха си всички курортисти.
В асмите не тършуваха деца.
Все по-далечни, северни и чисти,
изгряваха – и гаснеха слънца.
Рибарите поседнаха на припек
да изкадят един рахат чибук.
Ятата отлетяха – към Египет! –
и още по-далече, там – на юг.
Дори пейзажът стана някак беден.
И скучна – даже градската мълва.
И новините почваха във седем –
и свършваха минути след това.
Настана време – нито да се влюбиш,
пък – да разлюбиш, няма и кого.
От дъжд на вятър някой рошав пубер
ще каже нещо тъпо – на арго.
А аз те чакам все така – на кея! –
ела? – ще те почерпя със салеп.
Градчето, във което аз живея,
и ще живея – някой ден! – със теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
