alisa_wonderland (Елица Мавродинова) 17 януари 2008 г., 14:29 ч.

Градена за обичане 

2337 1 33
Ще тръгваш ли? Та кой не би си тръгнал
от тая стая, бедна на лъжи?
Човекът не понася недолъгване.
Спести ми нарцисизма си. Върви.

Обичах те. Защото съществувах.
И сякаш бях градена за това.
Зидът ми се разпадна. Презимувай
във нечий страх. Зад нечия тъга.

Върви сега. Въпросите окапват
с топен кобалт по голата ми плът.
И малкото ни общо беше кратно
на тиха преизподня. И отвъд.

Не питай нищо. Нямам глас. Препуших.
Изкашлях те на ум. Не ме боля.
Очите ми са рибни. А е суша.
Не стига кислород. Гори вина.

По-ниска съм, защото коленичих,
докато ти строях пиедестала.
Разбира се, че още ме обичаш.
Та кой не би обичал огледало?

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.