Jan 17, 2008, 2:29 PM
Градена за обичане
Ще тръгваш ли? Та кой не би си тръгнал
от тая стая, бедна на лъжи?
Човекът не понася недолъгване.
Спести ми нарцисизма си. Върви.
Обичах те. Защото съществувах.
И сякаш бях градена за това.
Зидът ми се разпадна. Презимувай
във нечий страх. Зад нечия тъга.
Върви сега. Въпросите окапват
с топен кобалт по голата ми плът.
И малкото ни общо беше кратно
на тиха преизподня. И отвъд.
Не питай нищо. Нямам глас. Препуших.
Изкашлях те на ум. Не ме боля.
Очите ми са рибни. А е суша.
Не стига кислород. Гори вина.
По-ниска съм, защото коленичих,
докато ти строях пиедестала.
Разбира се, че още ме обичаш.
Та кой не би обичал огледало?
от тая стая, бедна на лъжи?
Човекът не понася недолъгване.
Спести ми нарцисизма си. Върви.
Обичах те. Защото съществувах.
И сякаш бях градена за това.
Зидът ми се разпадна. Презимувай
във нечий страх. Зад нечия тъга.
Върви сега. Въпросите окапват
с топен кобалт по голата ми плът.
И малкото ни общо беше кратно
на тиха преизподня. И отвъд.
Не питай нищо. Нямам глас. Препуших.
Изкашлях те на ум. Не ме боля.
Очите ми са рибни. А е суша.
Не стига кислород. Гори вина.
По-ниска съм, защото коленичих,
докато ти строях пиедестала.
Разбира се, че още ме обичаш.
Та кой не би обичал огледало?
© Елица Мавродинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Когато единият се превърне в огледало - навярно такъв е финала..
Удоволствието от прочита беше за мен!
Поздравления! -
!!!
-
^^^ Много хубав стих!
-
Не мога да ти се нарадвам..
-
Стиховете ти са съвършенство!
-
Финалът просто ме...не знам..нямам думи...ти си пиедесталът...не го забравяй...
-
Невероятна игра на думи.Много ми хареса.Не знам какво да кажа...Перфектно е...Имаш още един фен в мое лице.
-
Браво, Ели!!! Аплодисменти!!!
-
Шестичка!!!
-
"Обладаваш така,
както би обладал огледало"
К.Павлов -
дори цитат не мога да извада, освен да копна целият стих...
Чета и препрочитам!
!!! -
Какво ли да кажа? Браво, Ели!
-
Минавам само да се разпишa
Останалото го знаеш! -
Препуши ли? И не ти достига кислород? хмм... чудех се с кво да римувам оня живот... Дъ моръл ъф дъ стори? Дон'т смоук пот!
-
Невероятна си !
Дори коленичила
си голяма!
Висока по дух и талант...
И засенчваш голия нарцисизъм! -
Удоволствие бе за мен да те прочета!
-
От теб поезията просто извира...Този стих е поредният малък извор...
-
Ели, добре, че ми обърна внимание, това е абсолютна техническа грешка! Разбира се се, че е "вратата", затова една от следващите реплики е "предпрагова"/за праг на врата иде реч.../ Поздрави!
-
затова все се оглеждам в теб
-
Страхотно ,направо ме грабна.Всяка думичка на място.
Браво!!! -
не знам какво друго мога да напиша, освен - безумно добре си го казала!!!!!!!!
-
Ели!!!
Възхищавам се и на стила,и на емоцията,и на силата ти! -
По-ниска съм, защото коленичих,
докато ти строях пиедестала.
Разбира се, че още ме обичаш.
Та кой не би обичал огледало?
Възхищавам ти се, Ели!
Прелест! -
Поздравления и от мен! Стихът ти отразява и докосва, грабва...
-
Ели,нямаш спирка,душко!
Ице,айде да не си мерим дупките,да не се разочароваш от твоята -
Хареса ми!
-
Толкова добро, колкото само ти можеш да напишеш!
-
Великолепно!!!
с обич, Елица. -
Иска ми се нещо да ти напиша по-различно, ама съм изпаднал в една яка дупка...
Възхищавам се от поезията ти, Ели!!! Аплодисменти!!! -
Великолепен стих!!!
-
Прекрасно е!Поздравления!Много ми допада стилът ти!Възхита си!
-
Невероятна си!
Аплодирам те и чистосърдечно ти се възхищавам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Усетих какво е.
За пръв път след три години без цигари.
Как можеш да си толкова... силна?!
Във всякакъв смисъл.