17.12.2007 г., 8:18

Градина

943 0 5

   

Бягай, колежке, от моята градина.
Нали виждаш, рано е още, не съм я прекопал.
Има някъде останали бурени и други гадини,
а ето и колорадски бръмбар, как ли тук се е озовал?

Не ми е за друго, но няма да ти е приятно
толкова път да биеш от стаята, за да я видиш.
Как съм занемарил богата земя за теб, не ми е понятно,
но и ти да си, не се безпокой! И ти като мен ще я освиниш.

За теб специално ще я прекопая цялата, но май пак го дават да вали.
Пък недей стоя, де! Подай ми боята - бялата.
Не му мисли много, просто ми помогни.

Виждаш ли колко красива градина стана
и така подредена сигирно се чувства добре.
И аз съм така. Уморих се и трябва да стана рано,
защото ще търся човек да я изоре.      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...