ГРАДЪТ ДНЕС - 22 ЮЛИ 2020
Автор – Величка Богданова – Литатру
Гъмжи градът, от нощем та до вечер.
Крещи площадът. Пълни се с народ.
Не се страхува от ковируса вече.
Най- страшен е мизерния живот.
„Какво тук значи” някакъв си вирус,
когато за децата няма хляб...
Когато старците от глад умират –
партийци краднат и народен бряг...
Настъпва нощ, изпълнена със тайни
и с гладни сенки – с клъцнати мечти.
А всяка сянка е душа незнайна,
но в нея българско сърце тупти.
Луната светва. Тя не ще разкаже
за лихия партиен маскарад,
ала историята ще покаже
самозапалилите се от глад...
И пак е ден. Търкалят се от рано:
трамваи, рейсове, метро, коли...
А суетата хорска не е странна,
ни на жените късите поли,
ни силиконът в женските гърди,
ни алчността за власт и за пари!
Литатру1
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени
Литатру, баба ми беше с пенсия 224 лв. Ще кажеш, че е мизерно. Да, така е. Но не беше оставена само на тази пенсия - майка я снабдяваше с храна, вуйчо й плащаше сметките. Имам приятелка, семеен лекар в малко селце, общо взето се намират начини действително най-окаяните да бъдат вкарани системата за социално подпомагане. И да, и аз не съм безгрешна, признавам си. Понякога пътувам гратис .