12.06.2019 г., 13:01 ч.

Градът и ние 

  Поезия
167 5 4

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за стиха ти, Йоана!
  • "... Но сънуваме среща на Вечност и Личност.
    ...
    Размечтани да бъдем обичани силно
    пак се будим „в затвора“ на новото утро
    и си мислим, че всичко е сиво от близост..."
    Харесва ми... Поздравления!
  • Типично в твоята стлистика!
    Браво Лимеруна!
  • Впечатлен съм не само от изключителната образност на творбата ти, Йоана. Тя винаги е била твой патент. Но потънах в дълбочината на вложения смисъл. Всички, които имат родители и защитено добре детство от хищници /в пряк и преносен смисъл/, имат своя розов период на малкия Буда, но после неминуемо се изправят срещу реалността със своите въпроси и отговори. Тогава именно /дори под формата на сън/ става "срещата на личност и вечност". Тогава се "будим в "затвора" на новото утро" и ни се струва, че "всичко е сиво от близост". Но "Далечното пак е далечно. И няма да стигнем безкрая на всичко не се ли научим да бъдем човечни." За наше щастие - "Космос малък е твоята нежна прегръдка". От всеки атом ни гледа окото на страха: "В атом вписвам страха в мене теб да загубя и дъха си разтварям във вечер бездънна." Но дори и там - в бездните на смисъла любовта оцелява, като единствено наше спасение и спасение за света! Поздравявам те за проникновението на мисълта и за поетичния талант!
Предложения
: ??:??