Този град на разбити надежди,
този град на пропуснати дни,
този град на събития прежни,
но се чудя... във него си ти!
Ни сълза за теб не пророних,
ни въздишка за близост дори.
Не успях аз все пак да прогоня
този спомен за теб ми тежи.
Бе отдавна нашата среща,
изветрели илюзии... с дни,
но се връщам в този град често -
на сърцето нещо лежи.
Даже снимка да взема не исках,
че е лесно с разбита душа
в дни на мъка, когато ми липсваш,
само с песен да се утеша.
Искам аз за града да забравя
и на тебе дори да простя,
но се чудя, кому да оставя
тази песен за теб и града.
© Пламен Рашков Всички права запазени