Бяла бяла тъга.
И чаршафът от нея тъкан е
с тънка нишка,
блестяща в нощта,
като косъм на вещица.
Рано
под лъчите на новия ден
розовее,
денят я изпира.
Черна черна следа от коса
на чаршафа до мене
си почива.
© Павлина Гатева Всички права запазени