Погледнах се веднъж, привидя ми се поет.
Помислих си - защо не драсна аз един куплет?
Прочетох го, и взе че много ми хареса
на листа бял разиграната в куплет пиеса!
Написах после втори, трети. Стана още по-добре...
Казах си - време е публиката плодовете ми да обере!
Да се радва от сърце на думите красиви,
стига вече с тези теми скучни, мрачни, сиви!
Обаче, публиката е голяма, разнородна,
как да им предам на всички мъдростта народна?
Ще е необходимо някак да се фокусирам,
от тълпа голяма своите трябва да избирам. ...