Графоман
Погледнах се веднъж, привидя ми се поет.
Помислих си - защо не драсна аз един куплет?
Прочетох го, и взе че много ми хареса
на листа бял разиграната в куплет пиеса!
Написах после втори, трети. Стана още по-добре...
Казах си - време е публиката плодовете ми да обере!
Да се радва от сърце на думите красиви,
стига вече с тези теми скучни, мрачни, сиви!
Обаче, публиката е голяма, разнородна,
как да им предам на всички мъдростта народна?
Ще е необходимо някак да се фокусирам,
от тълпа голяма своите трябва да избирам.
Драснах бързо още няколко куплета
и започнах да ги качвам бодро в "Нета".
Оказа се, че там е пълно с такива като мен,
толкова са много, че останах изумен!
Е, добре, може да не съм поет голям,
но съм изкусен стихоплетец, това поне го знам.
Все ще се намери някой да ме прочете,
ако не за друго, старанието ми да отчете.
И в творчество потънал, от поезията окован,
неусетно се превърнах аз в изящен графоман.
Един урок безценен научих аз от тази одисея -
да правя винаги това, което най-добре умея...
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
