Валери_Станков (Валери Станков)
1398 946
27.11.2022 г., 9:25 ч.

Граница 

  Поезия
766 1 2

От кървави балкански камънаци засмуква мляко моят корен.

Посечени от ятагани, гръкляните на моите деди

в безсъниците ми свистят.

Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –

и ги държи отворени.

А моите деца звезди броят.

 

Какви звезди?

Какви звезди?

Не виждате ли как

пълчища от безкрайни мъртъвци превалят залеза –

към мене си проправят път?

Не виждате ли как все някой друг свирнята на хорото ни реди?

Разпасват кървав поясок граничните бразди,

а аз геройски

на три от тях столетия мълча.

 

А моята България е пепеляна пърленка,

омесена със сълзите на мама.

Търкулната,

разкъсана,

подадена,

изядена

на кървава бохча.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

(Б. м.) Днес се изпълват 103 години от подписването на Ньойския договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пет евро не давам за отварянето на европейските граници. Обичам България такава, каквато е. Омесена с бездънното мълчание на дядо, с идещата отколе и издълбоко мамина сълза. Нейните граници са драни с остри кремъци. Рязани са с ръждясали ножове и кървави щикове. Оплакани са с протяжния вдовишки вой. Границите на моята България не са чертани с подострен червен молив в кадифените потайности на Берлин и Париж. В горчивия геран на българската народна памет стърчи велик, сюблимен и непостижим един Александър Стамболийски, който на днешния 27-и ноемврий преди 103 години в парижкото предградие Ньойи вся ужас, почуда, нервен трополеж, тремор, ропот и страхливичък трепет в душите на Великите сили, и хвърли във възторг покрусените потурнаци отсам Тимок, като ядно счупи писалката от чисто злато миг след подписването на най-несправедливия мирен договор в Историята на човечеството – Ньойският.Ей заради тази смачкана в могъщите шепи на Стамболийски златна писалка се гордея, че съм Българин.
  • Очи на мъртви биволи, очи на мъртви българи подрежда Бог –
    и ги държи отворени.

    ... Така ще е още дълго време...
    Невероятно стихотворение!
Предложения
: ??:??