23.01.2020 г., 12:04

Гранично

1.2K 0 0

 

Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,

преди да се разпукне в стих.

Нещата са по- ясни и поименни,

изтляват като утринен светлик.

 

В колона думите прегазват сетивата

да пият сок от извора им чист.

Далече някъде – отвъд и синевата

Душата научава нов език.

 

И рее се на воля и щастливо,

свободна да открива чудеса.

Безбройни, колкото ми стига

да скоча в бездната и продължа.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...