23.01.2020 г., 12:04 ч.

Гранично 

  Поезия » Философска
751 0 0

 

Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,

преди да се разпукне в стих.

Нещата са по- ясни и поименни,

изтляват като утринен светлик.

 

В колона думите прегазват сетивата

да пият сок от извора им чист.

Далече някъде – отвъд и синевата

Душата научава нов език.

 

И рее се на воля и щастливо,

свободна да открива чудеса.

Безбройни, колкото ми стига

да скоча в бездната и продължа.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1282 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??