Гранично

Екстаз, граничещ с лудост и безвремие,

преди да се разпукне в стих.

Нещата са по- ясни и поименни,

изтляват като утринен светлик.

В колона думите прегазват сетивата

да пият сок от извора им чист.

Далече някъде – отвъд и синевата

Душата научава нов език.

И рее се на воля и щастливо,

свободна да открива чудеса.

Безбройни, колкото ми стига

да скоча в бездната и продължа.