Граници
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони,
от страхове дохождащи и стари.
По стръмното добутах греховете си,
а стигнала върха, останах без другари.
Уста отварям... словата са без звук.
Крещя неистово, а ехото глуши ме.
Избрах да бъда себе си, не друг...
през маските фалшиви, свършват дните...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
