Граници
Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони,
от страхове дохождащи и стари.
По стръмното добутах греховете си,
а стигнала върха, останах без другари.
Уста отварям... словата са без звук.
Крещя неистово, а ехото глуши ме.
Избрах да бъда себе си, не друг...
през маските фалшиви, свършват дните...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
