19 ene 2024, 14:37

Граници 

  Poesía
354 2 4

Сама рисувам свойте граници...

непробиваеми, високи... може и размити.

От нищото дошли са всички странности

и гледащи...  не виждат ми очите.

 

Изплували от сънища са всички демони,

от страхове дохождащи и стари.

По стръмното добутах греховете си,

а стигнала върха, останах без другари.

 

Уста отварям...  словата са без звук.

Крещя неистово, а ехото глуши ме.

Избрах да бъда себе си, не друг...

през маските фалшиви, свършват дните...

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??