Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони,
от страхове дохождащи и стари.
По стръмното добутах греховете си,
а стигнала върха, останах без другари.
Уста отварям... словата са без звук.
Крещя неистово, а ехото глуши ме.
Избрах да бъда себе си, не друг...
през маските фалшиви, свършват дните...
© Валя Сотирова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
