Сама рисувам свойте граници...
непробиваеми, високи... може и размити.
От нищото дошли са всички странности
и гледащи... не виждат ми очите.
Изплували от сънища са всички демони,
от страхове дохождащи и стари.
По стръмното добутах греховете си,
а стигнала върха, останах без другари.
Уста отварям... словата са без звук.
Крещя неистово, а ехото глуши ме.
Избрах да бъда себе си, не друг...
през маските фалшиви, свършват дните...
© Валя Сотирова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
