Грее Бог в невинните души
Аз съм само шарено кутре,
тихичко душата ми скимуца.
Знаех си, че мама ще умре –
беше стара, мършава и куца.
Сам съм, нямам братя и сестри,
гуша се в кашона – живот кучи.
Сняг вали, студено е дори,
не очкавам чудо да се случи.
Улица, гълчава и коли,
кой носле ще смее да покаже?
А от глад стомахчето боли,
трудно ми е да скимуцам даже.
Някакви хъшлаци вън гърмят,
леден вятър с ужас ме обгръща.
Туй ли е човешкия ви свят
и защо си нямам своя къща?
Изведнъж в кашона притъмня,
нощ ли е? Треперя от умора.
Мънички ръчички, топлина,
слабичко момченце, още хора...
Под палтенцето се мушнах сам,
топличко е, сякаш не е зима.
Мъничък съм, много и не ям,
дом ми трябва – само да ме има.
Малкото момченце ме теши
и отваря то небесни двери.
Грее Бог в невинните души,
чудото... само ще ги намери.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
