11.02.2008 г., 21:13

Греховно

1K 0 15
 

Ветрове ще крещят полудели.

Снегове ще засипват пъртини.

От главата с коси посребрели

ще изтрия прахта на годините.

 

Ще отворя вратите ти скърцащи

и ще срежа синджир, катинари.

Еретика във мен ще покръстя -

на сълзите ти да се опари.

 

Ще възкръснат от огън ръцете ми

и от прошка ще бъда пречистен.

С глава ще допра коленете ти,

като разпятие... Като истина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....