12.03.2021 г., 8:36  

Грехът ли ни води... ( дует )

1.4K 1 8

Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdouisi65 ( Асенчо Грудев )

 

 

С: За сок от горски малини

     ме караш да мисля, когато...

     Пленяваш ме с линии финни

     и тъй ми ухаеш на лято.

 

А: Но как да отмина? Стрелата

     на Ерос е точна и сладка.

     Пред мен ти блести красотата

     и ти си за мене загадка.

 

С: Ти с поглед ме следваш отдавна

     и плодчета късаш най- вкусни.

     Играта ти май е измамна,

     че шепнеш с очите, не с устни.

 

А: Не ще са очите ми слепи.

     Изпивам те цялата с взор.

     Очи не отделям от теб и

     са чувствата,в мене, във хор.

 

С: Не съм ти позната... И дръзко

     ме гледаш безспир там, където...

     Далечен си ти, но е връзка,

     ах, в смут е сърцето ми клето.

 

А: Към тебе пристъпвам, желая

     да бъдеш любовница моя.

     За тялото твое мечтая.

     Прокудих ли в тебе покоя?

 

С: За миг поне ще те допусна.

     Ела, целуни ме ти страстно!

     И в твойта игра ще се впусна,

     дори и да бъде опасно!

 

А: Грехът ли води, не зная,

    но жарко целувам те аз!

    Ти ябълка днес си от Рая,

    от ада си моята страст!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...