2.08.2008 г., 22:06

Грешите...

1.2K 0 25
 

Един професор (да, по философия)

пред своя клас и от катедрата запитал:

- Студенти, вярвате ли в Бога? Да?

- О, да! - отвърнали студентите усмихнати.

Попитал пак професорът с насмешка:

- А вярвате ли, че на всичко е създател?

- Да, вярваме!

- А може би е грешка? -

усмихнал се и техният преподавател. -

Щом всичко е създал, тогава как

успя да създаде дори и злото?

Нали добър е? Как във този свят

допусна го да крачи до доброто?

Вий виждате го. Злото съществува

и част си е от наш'то ежедневие.

От памти-века то сред хората битува...

Това не е ли Божието лицемерие?!

Представя се добър. А май не е,

щом толкова неволи ни спохождат,

щом толкова скотовè и злодеи

и днес сред хората си се разхождат...

Изправил се един студент - физик.

И за внимание ръката си повдигнал.

Намокрил устните си със език,

а на колегите си лекичко намигнал.

- Професоре, да ви запитам нещо искам?

- О, питайте! - професорът отвърнал.

Във залата май някой се изкискал

Младежът продължил. Не се обърнал.

- Аз искам да науча, според вас,

какво е тъмнина? Дали тя съществува?

- Разбира се! - заклатил със глава

преподавателят и даже се надувал.

- Грешите! Съществува светлина! -

студентът този път отсечено му казал. -

А ние липсата ú сме нарекли тъмнина.

Не бъркайте, че Бог ни е наказал!

Ний можем да измерим скоростта,

интензитета, яркостта на светлината...

Но няма как да мерим тъмнина,

защото няма параметри тъмнината.

Студентът продължил, усмихнат пак,

и към професора отново се обърнал.

- Професоре, простете, а "Студа"?

Дали го има? - А професорът отвърнал:

- О, да, разбира се! Студеното е факт! -

и философски бил готов да спори.

- Грешите! Липсата на топлина е факт -

с усмивка пак студентът отговорил. -

Професоре, измерваме отново топлина,

"Студено"-то не можем да измерим.

"Студено" дума е... Избрана за това,

да се опише липсата ú. Колкото намерим...

Така и злото... То е просто дума...

Описва липсата в живота ни... на Бога.

Той действа само там, където е поканен,

защото с раждането ни е дал Свободна воля.

Не можем Него вечно да виним

за злото в обществото и във дните си.

Отхвърлихме го... За това мълчим...

и как заключихме го в мъртвите традиции...

А търсим днес от Него доброта,

когато зло сами си причиняваме...

... Че Той е Топлина и Светлина,

туй никога не бива да забравяме...

 

Кой бил професорът, легендата не казва.

По философски, казват, бил си замълчал.

А за студента и физика се разказва

и днес дори...

                         Бил младият Айнщайн.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Айнщайн си е Айнщайн, а ти Павли - една прекрасна поетеса, с прекрасна душа! С обич!!!
  • Съжалявам, Ангар, но май нищичко не си разбрал от написаното.
    А и не мисля, че съм създала религиозен трактат. Това, което пресъздадох в стих, е една случка от живота на младия Айнщай, като максимално се опитвах да се придържам към текста на разказа (доколкото вярно е достигнал до днес и доколкото все пак вярно е преведен). Не направих реверанс нито на някоя религия, нито дори на Бог, а само и единствено на мъдростта на Айнщайн. Ако искаш да спориш по неговите твърдения, моля. Но спори с факти. Аз съм инженер и като такава обичам да “боравя” с тях. А ако ще говорим за “нашите усещания”, ще ти дам един елементарен пример как не бива да се доверяваме на тях чак толкоз, особено що се касае до студа и топлото. Той е доста елементарен и се учи в гимназиалния клас. Случаят със студеното желязо, опряно в ръката на човек със завързани очи, показвайки му преди това нагорщено. И мехурът, появил се от “изгарянето” вследствие “допира на студеното желязо с... ума му”. Така, че внимателно с... мислите .
    Що се касае до религиите. Ако си ме чел внимателно, ще разбереш, че не съм им “луд фен”. Но, ако така да се каже, бях написала трактат защо вярвам в Бог, ти просто не би написал всичко това под него... Още повече, че то е твърде елементарно, нелогично, дори наивно, с лек привкус на дуализъм... и... прекалено удобно. Но защо е така, е доста дълга тема и не мисля, че точно тук ú е мястото.
    И, Ангар, да, хората трябва да са човечни и добри! Но би ли ми дал определение на това какво значи човечност и доброта? По кой критерий? По кой закон? Както и би ли ми отговорил какво точно значи Зло? Как и от къде възниква? И къде точно съществува? Ще чакам с нетърпение отговорът ти, но на лични. Все пак това е сайт за творчество, за не за теологичен диспут...
    С най-топли чувства!
  • Какъв религиозен трактат си създала!
    Но е толкова сложно, че си помислих за онази патка, дето мислила, мислила и умряла!
    А всъщност нищо само по себе си не е добро или зло - нашата мисъл го прави да изглежда такова.
    И както се казва, че Бог е създал топлината, така може да се каже, че е създал само студа: и температурата в празния космос, от абсолютната нула до температурите във вътрешността на звездите, са студ и че ние измерваме студа.
    Затова имаме отправна точка, базираща се на нашите усещания: до 12 градуса е студ, от 18 до 34 - топлина, а после - горещина.
    Същото е и за доброто и злото. Доброто ако започне да намалява, да намалява, ще достигнем до пълната му липса, която означаваме с равнодушие. А по-нататък вече ще възникне злото, и то си съществува като зло.
    И греховете не ги е измислил Бог, който не съществува - измислили са ги свещениците, за да ни заплашват с тях и да ни продават индулгенции, за да ни ги опрощават.
    Хората могат и трябва да са човечни и добри и без страх от божието наказание - ада, и без да се блазнят от наградата му - рая!
  • ... Че Той е Топлина и Светлина,
    туй никога не бива да забравяме...
    Браво, Поли...! напълни ми душата...с обич...с много обич.
  • Прекланям се пред мъдрия ситих Павли. Много,правилен избор, актуално и на място. Аплодисменти!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...