14.03.2013 г., 12:38

Грешка

903 0 0

Съдбата не допуска грешки,
затова ни срещна и събра,
но мойта грешка, мила,

е че се влюбих в теб аз на мига.
Точно преди дванадесет години
аз влюбих се и не разбрах
как ти успя, как точно ти, Любима,
от мен и наш′те чувства днес
отрече се без страх.
Моята грешка, скъпа,
е че съм влюбен и сега,
и то задълбочава се, Любима,
не мога нищо в този миг
да сторя за това.
Сега ти казвам ИЗВИНЯВАЙ,
не съм го правел аз преди,
защото всичко туй се прави,
когато се нуждаеш Ти.
Моята грешка беше,
че се грижех аз за Теб,
забравих за детето наше,
дори от себе си - отрекох се.
Моята грешка днес не иска
каквато прошка и да е,
но запомни едно, Любима,
един Човек Обича Те!

D.E.H.

В Любовта няма Лъжи, а само Грешки !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Олег Деков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...