18.02.2025 г., 8:41

Грешка

276 0 2

          Г Р Е Ш К А

 

"Открий себе си!"-

Меко казано-тъпотия,

минавайки през Портите Тесни,

се изправяш пред безкрайна,брутална стихия.

 

На кого и как да се обясни

Божественото Пространство,

отворено само за фини очи,

за физическите,са усилията напразни.

 

Правилото изключващо всичките правила,

властва в духовните измерения,

в които мираж далечен остава целта,

а Същността е-на пътя в безкрайното устремление.

 

Тук,винаги само ти си на ход,

без да знаеш дори,на практика кой си,

търсещ в Непознатото брод,

всред предизвикателствата безбройни.

 

Ако не можеш,да си позволиш лукса,

да излезеш от рамката на грубите правила,

ще продължава,да ти е самотно и пусто,

а шанса ти за право на избор ще е пропилян.

 

С откриването на всяка мъничка брънка

от хоризонта на една безкрайна Душа.

Съзнанието винаги остава отвънка,

като многоликия шум във Вечната Тишина.

 

Как да осъзнаеш непознаваемото,

на което за Съзнанието вибрациите са непостижими,

как да осредниш противоречивите крайности,

как да разделиш Нищото неделимо?

 

Как да обясним на другите магията на фолклора ни,

освен,като ги потопим изцяло във него,

а Той,за самите тях ги направи отворени,

покривайки с красота,страната тъмна на бруталното Его.

 

Това,което ний притежаваме,

е Достойнство,чрез което имаме право да питаме,

а не чрез мижитурковци политически да се проваляме:

"Село глобално,какво знаеш ти за неравноделността на Космичния Ритъм?"

 

Меродавното правило на живота гласи,

че никога не можеш,напълно да се самооткриеш,

но неоткритото с хъс постоянно търси

и така никога нямаш шанс да се самозатриеш.

 

18.02.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди търсехме каквото ни трябва, сега търсим себе си. Параноята не прощава
  • Вече почти почвам са те разбирам и творчеството ти...а колко пъти съм ставала за смях...не е истина..но търся, защото както си го казал...но неоткритото с хъс постоянно търси

    и така никога нямаш шанс да се самозатриеш. Благодаря!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...