18.02.2025 г., 8:41

Грешка

281 0 2

          Г Р Е Ш К А

 

"Открий себе си!"-

Меко казано-тъпотия,

минавайки през Портите Тесни,

се изправяш пред безкрайна,брутална стихия.

 

На кого и как да се обясни

Божественото Пространство,

отворено само за фини очи,

за физическите,са усилията напразни.

 

Правилото изключващо всичките правила,

властва в духовните измерения,

в които мираж далечен остава целта,

а Същността е-на пътя в безкрайното устремление.

 

Тук,винаги само ти си на ход,

без да знаеш дори,на практика кой си,

търсещ в Непознатото брод,

всред предизвикателствата безбройни.

 

Ако не можеш,да си позволиш лукса,

да излезеш от рамката на грубите правила,

ще продължава,да ти е самотно и пусто,

а шанса ти за право на избор ще е пропилян.

 

С откриването на всяка мъничка брънка

от хоризонта на една безкрайна Душа.

Съзнанието винаги остава отвънка,

като многоликия шум във Вечната Тишина.

 

Как да осъзнаеш непознаваемото,

на което за Съзнанието вибрациите са непостижими,

как да осредниш противоречивите крайности,

как да разделиш Нищото неделимо?

 

Как да обясним на другите магията на фолклора ни,

освен,като ги потопим изцяло във него,

а Той,за самите тях ги направи отворени,

покривайки с красота,страната тъмна на бруталното Его.

 

Това,което ний притежаваме,

е Достойнство,чрез което имаме право да питаме,

а не чрез мижитурковци политически да се проваляме:

"Село глобално,какво знаеш ти за неравноделността на Космичния Ритъм?"

 

Меродавното правило на живота гласи,

че никога не можеш,напълно да се самооткриеш,

но неоткритото с хъс постоянно търси

и така никога нямаш шанс да се самозатриеш.

 

18.02.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Преди търсехме каквото ни трябва, сега търсим себе си. Параноята не прощава
  • Вече почти почвам са те разбирам и творчеството ти...а колко пъти съм ставала за смях...не е истина..но търся, защото както си го казал...но неоткритото с хъс постоянно търси

    и така никога нямаш шанс да се самозатриеш. Благодаря!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...