Feb 18, 2025, 8:41 AM

Грешка

282 0 2

          Г Р Е Ш К А

 

"Открий себе си!"-

Меко казано-тъпотия,

минавайки през Портите Тесни,

се изправяш пред безкрайна,брутална стихия.

 

На кого и как да се обясни

Божественото Пространство,

отворено само за фини очи,

за физическите,са усилията напразни.

 

Правилото изключващо всичките правила,

властва в духовните измерения,

в които мираж далечен остава целта,

а Същността е-на пътя в безкрайното устремление.

 

Тук,винаги само ти си на ход,

без да знаеш дори,на практика кой си,

търсещ в Непознатото брод,

всред предизвикателствата безбройни.

 

Ако не можеш,да си позволиш лукса,

да излезеш от рамката на грубите правила,

ще продължава,да ти е самотно и пусто,

а шанса ти за право на избор ще е пропилян.

 

С откриването на всяка мъничка брънка

от хоризонта на една безкрайна Душа.

Съзнанието винаги остава отвънка,

като многоликия шум във Вечната Тишина.

 

Как да осъзнаеш непознаваемото,

на което за Съзнанието вибрациите са непостижими,

как да осредниш противоречивите крайности,

как да разделиш Нищото неделимо?

 

Как да обясним на другите магията на фолклора ни,

освен,като ги потопим изцяло във него,

а Той,за самите тях ги направи отворени,

покривайки с красота,страната тъмна на бруталното Его.

 

Това,което ний притежаваме,

е Достойнство,чрез което имаме право да питаме,

а не чрез мижитурковци политически да се проваляме:

"Село глобално,какво знаеш ти за неравноделността на Космичния Ритъм?"

 

Меродавното правило на живота гласи,

че никога не можеш,напълно да се самооткриеш,

но неоткритото с хъс постоянно търси

и така никога нямаш шанс да се самозатриеш.

 

18.02.2025г.гр.Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Преди търсехме каквото ни трябва, сега търсим себе си. Параноята не прощава
  • Вече почти почвам са те разбирам и творчеството ти...а колко пъти съм ставала за смях...не е истина..но търся, защото както си го казал...но неоткритото с хъс постоянно търси

    и така никога нямаш шанс да се самозатриеш. Благодаря!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...