Грешката и Прошката

Няма вече доброта,
властва само завистта.
Всеки се е озлобил
и в черупката си се е свил.

И дори да си добър човек 
все някой ще се намери 
да разруши нещо в теб.

Зад поглед мил
злобата си скрил.
Какъв приятел си ми ти
щом нанасяш ми вреди
с твоите злини и лъжи?

Забил си ти в мен стрела.
Извадя ли я на мига
веднага бликва ми кръвта
Люта рана се отваря и
дълбока следа в
съзнанието ми оставя.

Такава болка нивга
не се забравя!

Дълбоко ли си наранен
душата ти остава в плен.
Тежка рана не зараства
и болката лесно не угасва.

Как прощаваш на човек,
който уж е бил до теб. 
С него хлябът си делил,
а пък той нож
в гърба ти е забил.

Ако ти си им простил
вътрешно все някак
си се променил.
Губиш вяра и респект 
към предатели безчет.

Прошка лесно се не дава!
Винаги горчивина остава!
Колкото и да се опитваш 
да им простиш
винаги вътрешно 
ще ги виниш.

Господ нека им прощава
и очите си да затваря.
Старите рани все остават
и никога не забравят.

Аз не съм толкова велика
да простя на човека 
с двата лика!
Аз не съм Божество,
а Човешко същество!