Грешни
ГРЕШНИ
Днес си писахме, отново думи разменихме,
с дни не съм те чувал, сякаш са години,
между редовете всички чувства скрихме,
на телефона не видях очите сини...
Тези, двете, в които и небето се оглежда
и винаги, когато с нежност ме заливат,
усещам аз поредната надежда
и душите как в една се сливат.
Не видях дори усмивката красива,
как блести в очите ми зелени
и бавно, тайнствено прелива
в цвят на рози аленочервени.
Но сърцата как туптят усетих вече,
тези, двете, влюбени и нежни
и времето не знам дали изтече
да бъдат още грешни?!
14.09.2015 г. Велин Ив. Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени