ГРЕШНИ
Днес си писахме, отново думи разменихме,
с дни не съм те чувал, сякаш са години,
между редовете всички чувства скрихме,
на телефона не видях очите сини...
Тези, двете, в които и небето се оглежда
и винаги, когато с нежност ме заливат,
усещам аз поредната надежда
и душите как в една се сливат.
Не видях дори усмивката красива,
как блести в очите ми зелени
и бавно, тайнствено прелива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up