Грешни мисли в Свята нощ...
Грешни мисли в Свята нощ...
Екзистенциално
1.
З а га д к а т а: на своето създаване
едва ли някога ще проумеем!...
Дълбаем в микрокосмоса...Надяваме се...
Вселената?...Надничаме и в нея...
Но Тайната не можем да разнищим.
защото Разумът ни властен е Живота
да върне пак във Бездната на Нищото,
но няма сили да го сътвори отново...
А и Богове- отдавна вече няма!...
Какво да правим, кой да ни покаже,
без Вярност да поиска във замяна:
Душите ни и Любовта ни даже ?...
Един Залез
2.
Виж: Залезът е с аромат на спомени
и Вятърът се е превърнал в облаци,
инстинктите са птиците подгонили,
а Човекът, който в Залеза загледан,
там яростно със спомените спори:
съм аз навярно- тъжен и проблемен...
Пожелание
3.
П о н е ж н а т а т р а д и ц и я:
когато те целуна
бъди Жена и Жрица
на моето Безумие!...
От твоя Храм Причастие
смутено да приема
и пожелая щастие
за тебе и за мене...
За вината
4.
Във нощите: когато
да заспиш не можеш
и мислите в главата
с въпроси все тревожиш,
о не търси вината
безсмислено е вече-
преминем ли Оттатък
ще имаш цяла Вечност,
в която да докажеш
аз колко съм виновен...
... Ще има време даже
и да грешим отново!...
Закачка
5.
-Не си играй със огъня момиче
ще изгориш в разпалената жар!...
-Ще си играя пък, защото те обичам,
а топлината ще ти дам във дар!...
Perpetuum mobile
6.
Когато: със тебе започва Денят-
Светът е за радост създаден,
но минали заедно в общия път
денят ни не свършва със Залеза,
защото смутено пристига Нощта
и своите тайни изящни
открехва ни хитро- една по една,
и във Новият ден ни препраща...
... Така се завърта това колело
(по-нежно от него не зная),
в което въртим се без отдих, а то:
е Великото Тайнство до Края...
Коста Качев,
2007.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
