Грешница
Този дъжд,
излял се от
очите ми,
дали
пречистил
е душата?
Оголена,
сега
стои
и зъзне
си, горката.
Не бях
безгрешна...
И некомфортно
усещането
в мен
сега е...
Ще се усмихна
палаво
отново,
ще сложа
във очите
аз искра
и пътя
ще поема
за там,
където
бях си
"у дома".
..................
От утре
пак
започвам
да греша!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
