30 дек. 2009 г., 00:16

Грешница

753 0 13
Този дъжд,   излял се от   очите ми,   дали      пречистил    е душата?   Оголена,   сега     стои      и зъзне   си, горката.   Не бях   безгрешна...   И некомфортно   усещането   в мен      сега е...   Ще се усмихна   палаво   отново,   ще сложа   във очите   аз искра   и пътя    ще поема   за там,   където   бях си     "у дома".   ..................   От утре   пак      започвам   да греша!        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме! Бъди щастлива!
  • Привет за всички грешници!
    Като ангел...раздавам опрощение...

    Прекрасен стих, Мариана!
    Нека музата те вдъхновява за още много такива!
  • Може би грешките правят пъстър живота!
  • Ех, че хубаво! И Аз! Даже още от сега! Здрава, красива и успешна 2010!
  • Иначе как ще разбереш кое е безгрешно!
    (поща)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....